Аслияб меню рагьизе

ЛъарагӀ мацӀ (жедецаго абула къумукъ тил) — ЛъарагӀазул мацӀ. ТӀибитӀун буго Дагъистаналде, Буртиялъул шималалда ва Шималияб Осетиялъул Моздок мухъалдаги. Турк мацӀазул кыпчак группаялде (гьездасан ккола карачаевгун-балкар, ногъай ва цогидал мацӀал) гъорлъ уна. Гьеб мацӀалде кӀалъалел чагӀазул къадар бахуна 450—500 азар чиясда (балагье. ЛъарагIал).

ЛъарагІ мацІ
Рахьдал мацІалда:

къумукъ тил

Пачалихъал:

Россия,

Икълимал:

Дагъистан, Чачанистан, Гьиристан

Расмияблъун рикІкІуна:

ДагъистанFlag of Dagestan.svg Дагъистан

КІалъалезул къадар:

426 212[1]

Категория:

Евразиялъул мацІал

Алтаялъул мацІал (дагІбаяб)

Тюрк гъоркьгІаркьел
Кыпчак къокъа
Хъвай-хъвагІай:

кириллица (лъарагІ хъвай-хъвагІай)

ГОСТ 7.75–97:

кум 349

ISO 639-1:

ISO 639-2:

kum

ISO 639-3:

kum

Балагье жеги: Проект:МацІазул гІелму
ЛъарагӀ мацӀ

ЛъарагӀ мацӀ «литературиял мацӀаллъун» рикӀкӀунел Дагъистаналъул анлъго мацӀаздасан ккола. Гьединго лъарагӀ мацӀалда басмаялда кьабула «Ёлдаш» газета.

Жаниб бугеб жо

Хъвай-хъвагӀайХисизабизе

1928 соналда швезегӀан лъарагӀаз гӀажам хъвай хӀалтӀизабулеб букӀан. Гьелдаса хадуб 1938 соналда швезегӀан гьез хӀалтӀиизабулаан латин графика, гьанже — кириллица.

Гьанжесеб лъарагӀ алипба: А а, Б б, В в, Г г, Гъ гъ, Гь гь, Д д, Е е, Ё ё, Ж ж, З з, И и, Й й, К к, Къ къ, Л л, М м, Н н, Нг нг, О о, Оь оь, П п, Р р, С с, Т т, У у, Уь уь, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Щ щ, Ъ ъ, Ы ы, Ь ь, Э э, Ю ю, Я я.

А а а П п пe
Б б бe Р р эр
В в вe С с эс
Г г гe Т т тe
Гъ гъ гъa У у у
Гь гь гьe Уь уь уь
Д д дe Ф ф эф
Е е e Х х хa
Ё ё ё Ц ц цe
Ж ж жe Ч ч чe
З з зe Ш ш шa
И и и Щ щ щa
Й й къысгъа и Ъ ъ къатты белги
К к кe Ы ы ы
Къ къ къa Ь ь йымышакъ белги
Л л эл Э э э
М м эм Ю ю ю
Н н эн Я я я
Нг нг энг
О о o
Оь оь оь

Диалектазул классификацияХисизабизе

ЛъарагӀ мацӀалда руго хадур рехсарал диалектал:

  • буйнакскилаб,
  • хасавюрталъулаб,
  • кайтагъияб,
  • мугӀрулаб (подгорнияб),
  • терскияб.

ТӀахьалХисизабизе

ЛинкалХисизабизе


  Гьаб макъала буго тIинчI, ва гьaб жеги хIадур гьечIо.
Гьабе кумек Википедиялъе, битIизабе ва гьалде тIаде жо жубай.
  1. Перепись-2010