Райн
Райн (гер. Rhein, [ʁaɪ̯n], пар. Rhin,[1] нидерл. Rijn, валлон: Rén, Халип:Lang-li', итал. Reno, Халип:Lang-gsw, латин: Rhenus [ˈr̥eːnʊs], мажар: Rajna) — Европаялъул аслиял гӀоразул цояб. ГӀор байбхьула Швейцариялъул Граубюнден кантоналда жанубиябгин бакъбаккул Швейцар Алпазда. Гьеб ккола швейцаргин лихтенштейн, швейцаргин австер,швейцаргин герман гӀурхъабазул бутӀалъун. Райналъул чвахиялъул хадусеб бутӀа ккола парансгин герман гӀорхъоде, гьениса хадуб Райн чвахула аслияб къагӀидаялъ шималияб рахъалде Германиялъул Райнракьалдасан. Германиялда Райн сверула бакътӀерхьул рахъалде ва Нидерландазул территориялдасан Шималияб ралъдалӀе.
| Райн | |
|---|---|
| нем. Rhein, фр. Rhin, нидерл. Rijn, лат. Rhenus | |
 Базелалда Райн, Швейцария | |
 Райналъул бассеналъул карта | |
| Этимология | келт Rēnos |
| Хасиятал | |
| Халалъи | 1230 км |
| Лълъел харж | |
| • Гьоркьохъеб | 2900 м³/с |
| • Максималияб | 13 000 м³/с |
| • Минималияб | 800 м³/с |
| Лълъел харж | |
| • БакӀ | Безел |
| • Гьоркьохъеб | 1016 м³/с |
| Лълъел харж | |
| • БакӀ | Страсбург |
| • Гьоркьохъеб | 1080 м³/с |
| Лълъел харж | |
| • БакӀ | Кёлн |
| • Гьоркьохъеб | 2090 м³/с |
| Лълъел харж | |
| • БакӀ | Гьолландиялъул гӀорхъода |
| • Гьоркьохъеб | 2260 м³/с |
| Бассен | |
| ГӀатӀилъи | 185 000 км² |
| ГӀаркьелал | |
| • Кваранида | Неккар, Майн, Вуппер, Иттер, Дюссель, Рур, Илл |
| • КвегӀида | Аре, Мозель |
| Чвахераби | Рейналъул чвахеро |
| Аслиял шагьарал | |
| Лъелчвахел | |
| БетӀер | Лай-да-Тума |
| • Бугеб бакӀ | Сурселва, Граубюнден, Швейцария |
| • Борхалъи | 2413 м |
| • Координатал | 46°37′57″ ш. гӀ. 8°40′29″ бб. х.HGЯO |
| КӀал | Шималияб ралъад |
| • Бугеб бакӀ | Нидерландал |
| • Борхалъи | 0 м |
| • Координатал | 51°47′47″ ш. гӀ. 3°50′55″ бб. х.HGЯO |
| ГӀурул гьетӀи | 1,96 м/км |
| Бугеб бакӀ | |
| Лълъел система | Шималияб ралъад |
| Швейцария | Граубюнден, Санкт-Галлен, Тургау, Шаффхаузен, Цюрих, Аргав, Базел-Ланд, Базел-Штадт |
| Лихтенштейн | Балцерс, Тризен, Вадуц, Шан, Эшен, Гамприн, Руггелл |
| Австрия | Форарлберг |
| Германия | Баден-Вюртемберг, Рейнланд-Пфалц, Гессен, Шималияб Райн-Вестфалия |
| Парансия | Гранд-Эст |
| Нидерландал | Гелдерланд, Жанубияб Гьолландия |
|
|
|
 Медиафайлал Викигъамасалда | |
Гьеб буго Централияб ва БакътӀерхьул Европаялда бугеб кӀиабилеб бищун халатаб гӀор (Данубалдаса хадуб), жиндир халалъи гӀ-ш. 1230 км[a][b] ва лълъел гьоркьохъеб харж гӀ-ш. 2900 м³/с бугеб.
Райн ва Дануб гӀуцӀулаан Румалъул империялъул шималиял гӀурхъабазул цӀикӀкӀанисеб бутӀа, гьелдаса нахъего Райн букӀана гуми хьвадулеб гӀумрудал кӀвар бугеб лълъел нухлъун, жиндасан къайи пачалихъалъул гъваридракьазде щвезарулеб. Райналда ругел бищун чӀахӀиял ва цӀакъ кӀвар бугел шагьараздаса ккола Кёлн, Роттердам, Дюсселдорф, Дюсбург, Страсбург, Неймеген ва Базел.
Этимология хисизабизе
География хисизабизе
Аслияб сипат-сурат хисизабизе
Халалъи хисизабизе
Байбихьи хисизабизе
Нахъисеб Рейн хисизабизе
Цебесеб Рейн хисизабизе
Альпазул Рейн хисизабизе
Дельта хисизабизе
Экология хисизабизе
Баянкьелал ва мугъчӀваял хисизабизе
Баянкьелал хисизабизе
- ↑ The Rhine only has an official length scale (Rheinkilometer) downstream of Constance. Its full length is subject to the definition of the Alpine Rhine. In 2010, there were media reports to the effect that the length of the Rhine had long been under-reported in 20th-century encyclopedias, and upon request by journalists, Dutch Rijkswaterstaat cited a length of 1,232 km."Der Rhein ist kürzer als gedacht – Jahrhundert-Irrtum". sueddeutsche.de. Халагьи 27 March 2010.
{{cite web}}: Check date values in:|access-date=(квеки)."Rhine River 90 km shorter than everyone thinks". The Local – Germany's news in English. 27 March 2010. Халагьи 9 April 2010.{{cite web}}: Check date values in:|access-date=and|date=(квеки) "'We checked it out and came to 1,232 kilometers,' said Ankie Pannekoek, spokeswoman for the Dutch government hydrology office." 2018 бугеб хӀалалъухъе[update], the popular press still reports a shorter length of 745 miles (~1,200 kilometers).Where did the Rhine go? Drought-hit cargo river sparks economic fears., OZY (2 November 2018). Архив гьабун буго аслуялдаса 16 юл 2019. Хал гьабун буго 19 юл 2022. - ↑ The Rhine is cited as the "twelfth-longest river of Europe"Халип:According to whom if one counts the Russian rivers Volga, Ural, Pechora, Kama, Northern Dvina–Vychegda, Oka, and Belaya, which, based on the modern conventional boundary between Europe and Asia are within European Russia or form part of the boundary with Asia. Eastern European rivers Dnieper, Don, and Dniester, which run into the Black Sea, are also longer than the Rhine.
МугъчӀваял хисизабизе
- ↑ Цитатинабиялъул гъалатӀ:Мекъаб тег
<ref>; мурад баян гьабун хъвалебFrench-лъе текст бихьизабун гьечІо
Библиография хисизабизе
- Berendsen, Henk J.A.; Stouthamer, Esther (2001). Palaeogeographic Development of the Rhine-Meuse Delta, The Netherlands. Assen: Koninklijke Van Gorcum. ISBN 90-232-3695-5. OCLC 495447524. Архивация оригинал (24 December 2008). Халагьи 12 February 2009.
{{cite book}}: Check date values in:|access-date=and|archive-date=(квеки) - Blackbourn, David (2006). The Conquest of Nature: Water, Landscape, and the Making of Modern Germany. London: Jonathan Cape. ISBN 0-224-06071-6. OCLC 224244112.
- Cohen, K.M.; Stouthamer, E.; Berendsen, H.J.A. (February 2002). "Fluvial Deposits As a Record for Late Quaternary Neotectonic Activity in the Rhine-Meuse Delta, The Netherlands". Netherlands Journal of Geosciences. 81 (3–4): 389–405. doi:10.1017/S0016774600022678. ISSN 0016-7746.
{{cite journal}}: Check date values in:|date=(квеки) - Frijters, Ine D.; Leentvaar, Jan (2003). Rhine Case Study (PDF). Technical documents in hydrology, no. 17. Paris: UNESCO International Hydrological Programme, (Rep. No. SC/2003/WS/54). OCLC 55974122.
- Gouw, M.J.P.; Erkens, G. (March 2007). "Architecture of the Holocene Rhine-Meuse delta (the Netherlands) – A result of changing external controls". Netherlands Journal of Geosciences. 86 (1): 23–54. doi:10.1017/S0016774600021302. ISSN 0016-7746.
{{cite journal}}: Check date values in:|date=(квеки) - Hoffmann, T.; Erkens, G.; Cohen, K.; Houben, P.; Seidel, J.; Dikau, R. (2007). "Holocene Floodplain Sediment Storage and Hillslope Erosion Within the Rhine Catchment". The Holocene. 17 (1): 105–118. Bibcode:2007Holoc..17..105H. doi:10.1177/0959683607073287. S2CID 128500289.
- Ménot, Guillemette; Bard, Edouard; Rostek, Frauke; Weijers, Johan W.H.; Hopmans, Ellen C.; Schouten, Stefan; Sinninghe Damsté, Jaap S. (15 September 2006). "Early Reactivation of European Rivers During the Last Deglaciation". Science. 313 (5793): 1623–1625. Bibcode:2006Sci...313.1623M. doi:10.1126/science.1130511. hdl:1874/22529. PMID 16973877. S2CID 45157193.
{{cite journal}}: Check date values in:|date=(квеки) - "Rhine River History". Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Online. 2010. Халагьи 29 March 2010.
{{cite encyclopedia}}: Check date values in:|access-date=(квеки) - Roll, Mitch (2009). "Rhine River History and Maps". The ROLL "FAME" Family. Архивация оригинал (23 March 2010). Халагьи 29 March 2010.
{{cite web}}: Check date values in:|access-date=and|archive-date=(квеки)
КъватӀисел регӀелал хисизабизе
- Rhine with maps and details of navigation through the French section; places, ports and moorings, by the author of Inland Waterways of France, Imray
- Navigation details for 80 French rivers and canals (French waterways website section)
- Old maps of the Rhine, from the Eran Laor Cartographic Collection, The National Library of Israel