Халип:Ишара2

Авар алипба
Гь
Фонетика: h
ЦӀар гъе
Расмияб вариант
А Б В Г Гъ Гь ГӀ
Д Е Ж З И Й К
Къ Кь КӀ Л ЛӀ М Н
О П Р С Т ТӀ У
Ф Х Хъ Хь ХӀ Ц ЦӀ
Ч ЧӀ Ш Щ Ъ Ь Э
Ю Я
ТӀадеги хӀарпал1
Гъв Гьв Дв Ё Жв Зв Кв
Кк Ккв Къв Кьв КӀкӀ КӀкӀв Лълъ
Лълъв ЛӀв Св Сс Тв    ТӀв Хв
Хх Ххв Хъв Хьв Цц ЦӀв ЦӀцӀ
Чв Чч ЧӀв ЧӀчӀ ЧӀчӀв Щв
Тасдикъ гьарун гьечӀел2
Ць (Цьв) Чь (Чьв)
^1 Алипалда гьечӀел, амма хъвай-хъвагӀиялда хӀалтӀизарулел.
^2 1952 соналъ тетраграфал хисизе рахъарал вариантал, жеги тасдикъ гьарун гьечӀел.

Гь, гь — кирилликияб диграф, Авар мацIалъул алипбалъул 5-б хIарп. ХӀалтӀизабула гьединго абазин, агъул, адигъ, гъабардгин чергес, къарачайгин балкъар, лъарагӀ, тум, лезги, рутул, табасаран, тат ва хъалтагъ мацӀазда.

ХӀалтӀизабиХисизабизе

Авар мацӀалдаХисизабизе

Авар мацӀалда Гь диграфалъ щибаб позициялда бихьизабула гъугъаб глотталияб фрикативияб гьаракь h (listen ):[1]

РагIи ХФА
Гьобол hoˈboɫ
Гьури huˈri

Цогидал мацӀаздаХисизабизе

Абазин ва абхаз алипбаязда хӀалтӀизабула // гьаракь бихьизабизе.[2][3]

лъарагӀ, тум, лезги, рутул, тат, цахур алипбаязда диграфалдалъун бихьизабула /ʁ/ гьаракь.[4][5][6][7][8][9][10][11]

Ралагье гьедингоХисизабизе

МугъчӀваялХисизабизе

  1. Simon Ager Avar language, pronunciation and language  (инг.) (htm).
  2. Simon Ager Abaza language, pronunciation and language  (инг.) (htm).
  3. Simon Ager Abkhaz language, pronunciation and language  (инг.) (htm).
  4. Simon Ager Avar language, pronunciation and language  (инг.) (htm).
  5. Simon Ager Kumyk language, pronunciation and language  (инг.) (htm).
  6. Simon Ager Lak language, pronunciation and language  (инг.) (htm).
  7. Simon Ager Lezgi language, pronunciation and language  (инг.) (htm).
  8. Simon Ager Rutul language, pronunciation and language  (инг.) (htm).
  9. Simon Ager Tabasaran language, pronunciation and language  (инг.) (htm).
  10. Simon Ager Tat language, pronunciation and language  (инг.) (htm).
  11. Simon Ager Tsakhur language, pronunciation and language  (инг.) (htm).


Халип:Letter-stub