С, с — кириллицаялда гӀуцӀарал алипбаязул хӀарп.[1] БачӀин буго сигма хӀарпалдаса.

С
Cyrillic letter Es (v2).svg
Сс
Н О П Р С Т У Ф Х
н о п р с т у ф х
Сипат-сурат
ЦӀар Сcyrillic letter es (v2).svg
сcyrillic small letter wide es.jpg
Юникод СU+421
сU+441
HTML-код С‎: С яги С
с‎: с яги с
UTF-16 С‎: 0x421
с‎: 0x441
URL-код С: %D0%A1
с: %D1%81
ХӀалтӀизаби
Хъвай-хъвагӀиялъул система Кирилликияб хъвай-хъвагӀи
Тайпа Алипбаяб
Баккараб мацӀ Басрияб килисаялъулаб славян мацӀ
Фонетикияб хӀалтӀизаби [Error using {{IPA symbol}}: "с" not found in list]
[Error using {{IPA symbol}}: "с" not found in list]
[Error using {{IPA symbol}}: "с" not found in list]
Алипбаялда позиция 1
Цифрабазулаб магӀна: 1
Тарих
ЦебетӀей
  • С (кириллица)
Период ~900 to present
Транслитерациял эквивалентал S (Латин хъвай-хъвагӀи)
Вариациял (Ралагье гъоркьегӀан)
Цогидаб
Хурхарал тархал 1
Гьаб макъалаялда руго Халкъаздагьоркьосеб фонетикияб алипалда (ХФА) ругел фонетикиял транскрипциял. ХФА-ялъул ишарабазул байбихьул нухмалъиял, ралагье Кумек:ХФА. [ ], / / ва ⟨ ⟩ малъазда гьоркьоб батІалъи, ралагье ХФА § Малъал ва транскрипциялъул бикьелал.
Авар алипба
С
Фонетика: Error using {{IPA symbol}}: "с" not found in list
ЦӀар эс
Расмияб вариант
А Б В Г Гъ Гь ГӀ
Д Е Ж З И Й К
Къ Кь КӀ Л ЛӀ М Н
О П Р С Т ТӀ У
Ф Х Хъ Хь ХӀ Ц ЦӀ
Ч ЧӀ Ш Щ Ъ Ь Э
Ю Я
ТӀадеги хӀарпал1
Гъв Гьв Дв Ё Жв Зв Кв
Кк Ккв Къв Кьв КӀкӀ КӀкӀв Лълъ
Лълъв ЛӀв Св Сс Тв    ТӀв Хв
Хх Ххв Хъв Хьв Цц ЦӀв ЦӀцӀ
Чв Чч ЧӀв ЧӀчӀ ЧӀчӀв Щв
Тасдикъ гьарун гьечӀел2
Ць (Цьв) Чь (Чьв)
^1 Алипалда гьечӀел, амма хъвай-хъвагӀиялда хӀалтӀизарулел.
^2 1952 соналъ тетраграфал хисизе рахъарал вариантал, жеги тасдикъ гьарун гьечӀел.

ТарихХисизабизе

Кириллияб С хӀарп лӀугьараб буго грек «sigma lunata» (Ϲ, ϲ) хӀарпалдаса.

ФормаХисизабизе

ХӀалтӀизабиХисизабизе

ГӀемерисел мацӀазда, жидеца кириллица хӀалтӀизабулел, — авар, булгар, украин, белорусс, гIурус, русин, серб, македон ва черногор мацӀал гӀадал, — кириллияб С хӀарпалъ бихьизабула гьаракь /с/. Ингуш ва чачан мацӀазда бихьизабула гъоркьияб борхиялъул нахъисеб кьералъул лабиаллъичӀеб /с/ ва гьоркьохъеб борхиялъул гьоркьохъеб кьералул /с/. Тувин мацӀалда гьеб хӀарп хъван букӀине бегьула диграф гӀадинги.[2][3]

Авар мацӀалдаХисизабизе

ГӀурус мацӀалдаХисизабизе

Хурхарал хӀарпал ва цогидал релълъарал ишарабиХисизабизе

КодалХисизабизе

Ралагье гьедингоХисизабизе

БаянкьелалХисизабизе

  1. Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов. — М. : Большая российская энциклопедия, 2004—2017.
  2. "Tuvan language, alphabet and pronunciation". omniglot.com. Босана 14 June 2016. Check date values in: |access-date= (кумек)
  3. Campbell, George L.; King, Gareth (24 July 2013). Compendium of the World's Languages. Routledge. ISBN 9781136258459. Босана 14 June 2016 – via Google Books. Check date values in: |access-date=, |date= (кумек)

АдабиятХисизабизе

КъватӀисел регӀелалХисизабизе